Как да оцелеем при аборт?

Как да оцелееш в абортите е доста труден въпрос. Тъй като в нашето общество цялата отговорност за изкуствено прекъсната бременност се премества на жена, която вече има труден път. Чувството за вина и съжаление, да не говорим за възможните последици, далеч не е най-добрият начин, засяга състоянието на ума и здравето като цяло. А фактът, че една жена след аборт се нуждае от психологическа помощ, изобщо не върви.

Но дискусиите за абортите са безкрайни, но в същото време напълно неубедителни, защото освен морални и етични проблеми има различни обстоятелства, които не винаги се вземат под внимание от "съветниците". Но независимо от това, нека се върнем към темата как да оцелеем след аборта след инцидента.

Психология на абортите

Дори ако една жена реши да прекъсне бременността съвсем съзнателно, тя не казва, че няма да се изправи пред сериозни психологически проблеми в бъдеще. Два сценария за развитието на събитията са по същество различни. В първия случай нарушенията на периода след аборт се появяват незабавно във формата:

Като правило тези жени носят пълната отговорност за това, което са направили, и това е първата стъпка към опрощението и връщането на духовния комфорт.

В друга версия една жена може да остави проблема дълго време, затваряйки се за себе си. Латентната проява на периода след аборт често се характеризира с:

Във всеки случай подобни симптоми се проявяват в различна степен при почти всеки пациент след аборт и изискват навременна психологическа помощ.

Морални и етични въпроси на аборта

Състоянието на жената след аборт е повлияно от много фактори. Това е общественото мнение, отношението на партньора, религиозните вярвания, физиологичните и хормоналните промени. Но преди всичко това е лично отношение към това, което се случва, от което зависи периода на възстановяване.

Няколко съвета за възможно най-бързо и безболезнено преживяване на аборта:

  1. Първо, трябва да разберете напълно какво се е случило.
  2. Тогава приемането на факта, че няма връщане назад: нито съжалението, нито съжалението на детето ще бъдат върнати.
  3. И най-трудният етап е да си прощаваш. За да направите това, можете да започнете с опрощението на другите, които до известна степен са участвали в това, което се случва. Важно е да се разбере, че прошката е единственият изход от сегашната ситуация, която може да възстанови спокойствието.