Проникването на CMV инфекция в тялото на жената по време на бременност може да се появи само при контакт с болен човек, чийто цитомегаловирус е в остър стадий. В този случай пътищата на предаване на патогена могат да бъдат както следва:
- във въздуха;
- ПИН;
- сексуално.
Какъв е рискът от CMV при бременни жени?
Най-голямата опасност от този вирус по време на бременността е за плода. Така че, ако се заразите с бременна жена за кратък период от време, може да се развие спонтанен аборт. В допълнение, бебето често се наблюдава нарушение на вътрематочно развитие, което може да се изразява в образуването на малформации и деформации.
В случаите, когато инфекцията настъпва на по-късна дата, може да има усложнения като полихидрамнио, преждевременно раждане и често деца се раждат с вродена цитомегалия.
Как се проявява CMV по време на бременност?
Поради факта, че симптомите на CMV по време на бременност са малко, в повечето случаи диагнозата на такова нарушение е много трудна. В латентна форма вирусът изобщо не се проявява, а при изостряне е доста лесно да се обърка с друга болест. Една от проявите на нарушението е така нареченият мононуклеоза-подобен синдром. Характеризира се с висока телесна температура, главоболие, неразположение. Развива се 20-60 дни след инфекцията. През цялото това време жената е носителката. Носителят на CMV по време на бременност не е нищо повече от наличието на причиняващ агент в тялото на жена в латентна форма. Продължителността на този синдром може да бъде до 6 седмици. Това е може би единствената разлика между CMV и баналната ARVI.
Как се извършва диагнозата на заболяването?
При съмнение за CMV при бременност се предписва анализ. Това е цялостен преглед на инфекцията с TORCH. Това проучване разкрива и наличието в тялото на инфекции като токсоплазмоза, рубеола, херпесен вирус.
Самото изследване се извършва чрез метода на полимеразна верижна реакция, както и чрез серологични изследвания на кръвния серум.
Как се лекува CMV?
Лечението на CMV по време на бременност се извършва по време на реактивирането на вируса, т.е. в етапа на обостряне. Целта на този вид терапевтични мерки е да се елиминират симптомите на нарушението и да се прехвърли вирусът в неактивно състояние.
За да се извършат описаните по-горе действия, са предписани имуномодулаторни лекарства, витаминови комплекси, които са предназначени да засилят защитните свойства на отслабения организъм.