Психологическите теории за личността обединяват в себе си научните предположения, както за характера на човешкото развитие, така и за неговия механизъм. Благодарение на тях става възможно да се предскаже бъдещото поведение на всеки индивид.
Те отговарят на следните въпроси:
- Какво е волева свобода? В какъв период е максималното проявление на личното развитие?
- Съзнателните или несъзнателните процеси играят важна роля в психологическата структура на всички?
- Дали вътрешната световна цел ли е или не?
Основни психологически теории за личността
Психодинамичната теория на Фройд. Според него никой няма свободна воля. Поведението е предопределено от агресивни и сексуални желания ("id"). Мислите за личността не са обективни. Ние сме заложници на съзнанието и само чрез сънища, хипноза, приплъзване, човек може да види истинското лице.
Ученикът на Фройд, Г. Юнг, излага аналитична теория, според която житейските умения, уменията, които получаваме чрез генетичната памет, т.е. от предците. Личността е доминирана от несъзнаваното.
Основните психологически теории за развитието на личността включват хуманистичната хипотеза. Според ученията на К. Роджърс човекът престава да се развива, когато спира професионалната си работа. Всеки човек има потенциала, който трябва да разкрие през целия си живот. Това ще помогне да се превърне в човек, който максимизира наличните умения и таланти.
Когнитивната теория е представена от Дж. Кели. Той е на мнение, че само чрез собствената си среда човек може да се развива. А поведението му е повлияно от неговите интелектуални данни.
Към съвременните психологически теории на личността носят казанчехейчу. Лично няма генетично, нито психологически наследена информация. Неговите свойства се формират на базата на социални умения, рефлекси от поведенчески тип.