Урогенитални хламиди

Хламидията е сексуална инфекция, причинителят на която е вид микроорганизъм Chlamydia trachomatis. Урогениталният хламидия се намира вътре в клетката като вирус, но в структурата му е по-скоро като бактерия. Поради тази причина, а също и поради способността му да паразитира вътре в клетките, хламидиите трудно се лекуват напълно.

Урогениталната или гениталната хламидия се среща в 6-8% от населението на света. И повече от 50% от случаите се проявяват едновременно с други сексуални инфекции ( уреаплазмоза , гриннерелез, трихомониаза). Преобладаването на заболяването се дължи на тежестта на неговите симптоми, сложността на диагнозата, развитието на щамове на тази бактерия, устойчиви на антибиотици. Урогениталните хламиди често водят до негонококов уретрит, безплодие, пневмония, възпаление на тазовите органи.

Съществува и такъв тип хламидия като екстрагентална хламидия, към която се отнася болестта на Рейър със следната триада симптоми: конюнктивит, артрит, уретрит.

Причини за урогенитална хламидиоза

Най-често срещаната честота на хламидиална инфекция е на възраст 17-35 години. Предаването на инфекцията възниква при генитално-генитални, орално-генитални и аналого-генитални контакти.

Инфекцията може да възникне и по време на раждане, когато хламидиите от майката се предават на новородено бебе. В този случай те говорят за хламидиите на новородените.

Симптоми на урогенитална хламидиоза

В острия стадий симптомите на заболяването се проявяват чрез отделяне на стъкловидното тяло от уретрата. Също така могат да се наблюдават: сърбеж, дискомфорт при уриниране, сгъстяване на уретралните гъби.

Понякога има признаци на интоксикация, слабост, леко повишаване на температурата.

Но, като правило, хламидиалната инфекция се проявява без никакви специални симптоми. След като възникнат симптомите, те могат спонтанно да изчезнат или да се появят от време на време в лека форма. Така че хламидията преминава в хронична форма, засягаща много органи и системи на тялото.

Лечение на урогенитална хламидиоза

При лечението на този вид инфекция, широко се използва антибиотична терапия, по-специално макролиди, флуорохинолони, тетрациклини. Изборът на антибиотик се определя от тежестта на инфекциозния процес.

В допълнение към антибиотиците при лечението на урогенитални хламидии, се използват имуномодулатори, противогъбични лекарства и за силно отделяне от уретрата се използват антимикробни препарати с локално приложение.

Лечението трябва задължително да премине всички сексуални партньори на пациента.

В края на курса на лечение се препоръчва да се извърши повторен преглед, за да се потвърди излекуването на заболяването.