Защо може да се развие тази болест?
Такова разстройство се случва най-често поради особеностите на структурата на уринарния канал, по-специално такъв участък като бъбреците и уретера. Така че развитието на болестта може да доведе до:
- недостатъчно потапяне на уретера в кухината на пикочния мехур;
- запушване (запушване) на гърлото на самия пикочен мехур (по-често се наблюдава при мъже с възпаление на простатната жлеза);
- неврогенен пикочен мехур (увреждане на инервацията на органа);
- оток след бъбречна трансплантация.
Какви са симптомите на везикуретрален рефлукс при възрастни?
По правило няма конкретни признаци, при които би било възможно да се установи заболяване. Ето защо нарушението се диагностицира при инспекция по повод инфекция на пикочната система доста често. Отбелязва се следната симптоматика:
- повишена честота на уриниране;
- намаляване на обема на отделената урина;
- възпаление в долната част на корема;
- промяна в качеството на урината (мътен, вискозен);
- появата на примеси в кръвта в урината;
- болка в областта на лумбалната област и обратно.
Често, когато се обръщат към пациенти с оплаквания от тези явления и се диагностицират с везикуретрален рефлукс, който в повечето случаи е основната причина за тези прояви.
Как се лекува везикуретен терминал?
Основната цел на терапевтичните мерки при това нарушение е да се предотврати процесът на необратимо увреждане на бъбреците.
Обикновено лечението включва следното:
- ендоскопско инжектиране в уретера. Извършва се с помощта на цистоскоп под контрола на видео оборудване. На входната точка на уретера се вкарва специална субстанция в пикочния мехур, което предотвратява изтичането на урина.
- рехиплантация на уретерите - хирургическа интервенция, чиято цел е да придвижи входа към пикочния мехур с повторно позициониране на уретерите.
Прогнозата за лечение на везикуретрален рефлукс с такива методи е доста благоприятна.