Ние сме склонни да реагираме на външни обстоятелства, като променим настроенията, и няма нищо ужасно в смях след сълзи или гняв, което предшества обичта. Но се случва, че нашите реакции престават да бъдат адекватни, след това говорят за разстройства на настроението (афективни разстройства). Нарушенията от този тип включват няколко диагнози, които са обединени от основния знак - нарушение на емоционалното състояние.
Нарушения на настроението и техните видове
Проучванията за нарушения от този тип все още продължават, затова е твърде рано да се говори за пълна класификация. Към днешна дата най-широко признатите разстройства на настроението, свързани с манийни епизоди и афективни разстройства, без такива симптоми. Сред първата група, най-известна е клиничната депресия или голямо депресивно разстройство. От втората група, биполярно афективно разстройство е най-известно, за което е характерно промяната на маниакалните и депресивните периоди. Нарушенията в настроението все още не са напълно разбрани, техните видове продължават да се попълват и всички случаи, които не попадат в нито една от известните категории, се наричат афективно разстройство, неуточнено.
Причините за появата на такива заболявания са неизвестни, но изследователите излагат няколко хипотези за генетичния, психосоциалния или биологичния аспект. В първия случай се очаква наличието на анормален ген в 11 хромозома, а във втория случай се обвинява загубата на социални контакти или различни видове стрес. Говорейки за биохимичните причини за разстройства на настроението, предполагат нарушаване на производството на норадреналин и серотонин - двата най-важни невротрансмитери.
Лечение на разстройство на настроението
Такива нарушения са в обхвата на интересите на психиатър, следователно, когато се открие нарушение, настроението трябва да се обърне специално към този специалист. Тъй като основните типове разстройства на настроението са депресията и манийските епизоди, лечението се избира също така въз основа на адекватно лечение на тези проблеми, допълнено с превантивни мерки. При депресивни разстройства терапията започва с употребата на антидепресанти, а при нарушения на втория тип се използва лечение с невролептици и психотерапия.