Урогениталната трихомониаза е инфекциозно заболяване на пикочно-половата система, което се причинява от вагинален трихомонас (Trichomonas vaginalis) - най-простият едноклетъчен организъм.
Основният начин на предаване е чрез сексуални контакти. Много рядко се наблюдава инфекция с вътрешни средства. В структурата на всички уретрогенни сексуални инфекции това заболяване се проявява при всеки десети пациент. Инвазията с урогенитални трихомонади се насърчава чрез промяна в хормоналния фон и промяна в нивото на киселинност във влагалището.
Симптоми на урогенитална трихомониаза
При жените, трихомониазата се проявява чрез тежки гнойни лигавични мембрани и пенливи вагинални секрети, сърбеж в външните гениталии, болезнен процес на уриниране.
Мъжете също имат сърбеж и тежко гнойно-лигавично разтоварване с проветриви везикули.
Ако не предприемете мерки за лечение на инфекцията, то първо отива в тромавия етап и след това придобива хроничен курс, характеризиращ се с периодични обостряния.
Диагнозата на урогениталната трихомониаза се основава на симптомите на заболяването и на анализа на биологичния материал, като се използват имунологични, експресивни методи, културални култури, полимеразна верижна реакция.
Лечение на урогенитална трихомониаза
Терапията на това заболяване трябва да се извършва от всички сексуални партньори на пациента с откритите трихомони. Лечението използва противостоцидни лекарства: метанидазол, тинидазол.
За лечение на женска трихомониаза заедно с противостоцидни лекарства се използва ваксината Solcotrihovac.
При пациенти със сложна, свежа точилка и хронична трихомониаза се прилага сложно лечение, което е допълнение към противостоцидни лекарства, ферментно, имуно- и физиотерапия плюс измиване на уретрата с разтвор на борна киселина, фурацилин, фурозолидон, живачен хидроксианид, сребърен нитрат; също така провеждат уретрални инсталации със суссол-акриринова суспензия, суспензия от утарсол, разтвор на протаргол.
Пациентът се счита за излекуван, ако в биологичния материал не се открият повтарящи се патогени в рамките на 1-2 месеца след повторните тестове.