Гастритът с ниска киселинност се счита за по-сериозен тип възпаление на стомашната лигавица, отколкото при нормална или повишена киселинност. Поради намалената киселинност, която е свързана със секреторния дефицит на организма, ядената храна почти директно се свързва със стените на стомаха, което води до тяхното поражение и патологични атрофични промени. Следователно, този вид заболяване се нарича също атрофичен гастрит с ниска киселинност. С тази диагноза киселинността в средата на стомаха (тялото) надвишава 5 единици. рН.
Липсата на солна киселина в стомашния сок причинява нарушаване на процесите на храносмилане на храната и храносмилането на хранителните вещества, увреждане на чревната перисталтика, води до ферментация, оказва негативно влияние върху състоянието на други органи на стомашно-чревния тракт. Всичко това, разбира се, се усеща от множество неприятни симптоми.
Симптоми на гастрит с ниска киселинност
Този вид заболяване се характеризира със следните прояви:
- лоша, разхвърляна миризма от устата;
- гадене сутрин;
- усещане за тежест, скучна болка в стомаха след хранене;
- изгаряне с неприятна миризма;
- киселини в стомаха;
- метален вкус в устната кухина;
- подуване на корема;
- метеоризъм;
- неправилни изпражнения, запек;
- нечисти остатъци от храна в изпражненията;
- повишено слюноотделяне;
- намален апетит;
- наличието на бяло покритие върху езика.
В бъдеще, с прогресията на патологичните процеси до гореспоменатите симптоми на гастрит с намалена киселинност на стомаха, често се появяват признаци на развиваща се анемия:
- намалено телесно тегло;
- възпаление на устната лигавица;
- конфитюр в ъглите на устните;
- загуба на коса;
- кожен пилинг;
- крехки нокти.
В случай на хронична форма на заболяването пациентите могат също така да се оплакват от обща слабост, повишено изпотяване, сърцебиене, световъртеж след хранене.
Диагностика на гастрит с ниска киселинност
Точната диагноза не може да бъде направена единствено въз основа на клинични прояви, затова са необходими някои изследвания:
- Фиброгастродуденоцескопия с целенасочена биопсия;
- анализ на стомашен сок, избран чрез звук или чрез интрагастрално измерване на pH;
- биохимичен кръвен тест;
- проучвания на изпражненията и урината.