Как да се отървем от мързел?

В Япония се смята, че истински майстор на бойните изкуства винаги е мързелив. Ако имате възможност да размишлявате върху работата на господаря, забелязахте, че за да неутрализирате врага, винаги е достатъчно той да направи едно малко движение. Докато учениците и начинаещите се опитват да се движат колкото се може повече, да се научат да се промъкват и да се движат, истинският господар не прави нищо.

Ако на изток мързелът се счита за привилегия на господарите (които заслужават чрез усърдие), тогава няма какво да правим, освен да предизвикаме главоболие и въпроса "Как да се отървем от мързел?".

Какво е мързел?

Учени от Шотландия успяха да докажат чрез изследванията, че мързеливостта е специален, независим механизъм на мозъка. Както е известно от психологията, мързеливостта се проявява в комбинация с апатия, депресия и липса на мотивация. И изследванията са доказали, че мързеливостта е естествено средство за предпазване от мозъци срещу прекомерно износване, което, между другото, може да доведе до инсулт. Ненаситността винаги е била, но, казват те, мързеливи хора като хората от XXI век, които светът не е виждал. За това учените намериха и отговора.

Нищо или мозъчна работа?

Както разбрахме, причините за мързеливостта в свръхпроизнасянето. Но откъде идва, когато лъвският дял на човечеството седи на пантите си на работното място, без да прави нищо?

Както научиха отново, примитивният човек похарчи цялата си енергия, за да защити пещерата, да ловува и да си почива, размишлявайки как да улесни живота. За него "мързеливи" означава да изпробваш мисли. В резултат на това "мързел", светът се е подобрил, животът е станал по-удобен и по-внимателен.

В резултат на това човекът престана да се страхува от своята "пещера", която вече не минава през гората в търсене на месо и прекарва 70% от силите върху мозъчната активност. Ние постоянно мислим (не е толкова важно какво е важно, самият факт е важен), а мозъкът се опъва много повече от нашите предци, така че и мързеливостта се включва по-често.

Ще работим

Но, разбиране на механизма на мързел все още не е дал отговор на това как да се преодолее мързел. Учените искат да излязат с ензим, който дезактивира включването на този предпазител, т.е. мързел, но това очевидно ще съкрати живота ни и ще намали качеството му, но ще увеличи производителността.

Всъщност, психолозите казват, че патологичната мързел е резултат от дълбока травма, стрес и стрес. Например, има хора, които се обвиняват, че са мързеливи, защото вече далеч от първата година те не могат да завършат дисертацията си. Но както се вижда на прием на психолог, те пишат дисертация по тема, която е далеч от тях и като цяло те избрали професията не самите, а под натиска на препоръките на любимите родители.

Това е отговорът на въпроса какво да правите с мързел: мозъкът отказва да ви даде ресурси за сделка, която вие сами смятате за непромокаема, която не ви интересува и която всъщност не искате да правите.

Блокирането на всичките ви ресурси се запалва и вие не разбирате защо сте мързеливи, защо няма сили, защото не сте направили нищо правилно. В резултат на това има апатия и депресия, които разпространяват депресия във всички сфери на живота и чувство за вина , гнев само по себе си само изостря състоянието.

Определете с приоритети

Да се ​​отървем от мързел трябва да започнем с правилното разпределение на силите. Мозъкът ще работи и няма да успее да дойде внезапно мързелив мързел, само ако доброволно му дадете възможност да си почине.

Слабостта може да бъде резултат от преумора. Организмът, след като е изчерпал всички ресурси, ви казва "спрете", за да генерирате сили. Преумората може да бъде физическа и психологическа. Ако сте уморени, намерете възможност да се отпуснете и да презаредите енергията си. Слабостта може да бъде резултат от неправилно избрана дейност. Родителите се оплакват от "мързеливи" деца, които не искат да учат, често повтаряйки фразата "момичето няма нужда да учи, основното нещо е да се ожени успешно" или "в едно съвременно училище има твърде много ненужни, безполезни предмети". Децата го слушат и възприемат, а мозъкът решава, че не е целесъобразно да се разпределят сили на безполезни предмети.