Глиобластом на мозъка от 4-та степен

Глиобластомът е мозъчен тумор, който се развива най-често в сравнение с други видове злокачествени интракраниални лезии и е най-застрашаващият. Глиобластомата на мозъка се класифицира като висока, 4 градуса злокачествено заболяване на рака. В повечето случаи това заболяване се диагностицира в напреднала възраст, но болестта може да засегне младите хора. Ще разгледаме дали глиобластом на мозък от 4 градуса и колко много живи пациенти с такава ужасна диагноза са лечими.

Дали глиобластом на мозъка е лекуван в степен 4?

Този вид рак на мозъка практически не се лекува, всички налични днес методи позволяват само временно подобряване на състоянието на пациента. Обикновено се използва комбиниран метод на лечение.

Най-напред се извършва хирургично отстраняване на максималната възможна част от тумора. Пълното отстраняване на неоплазмата не е осъществимо, защото расте много бързо в околните тъкани, няма ясни очертания и хомогенна структура. За по-точна резекция на тумора се използва специален метод, при който раковите клетки се откриват под микроскоп под флуоресцентна светлина с 5-аминолевулинова киселина.

След това курс на интензивна лъчетерапия се комбинира с лекарства, показващи антитуморна активност (Temodal, Avastin и др.). Химиотерапията също се извършва няколко курса с прекъсвания, пред които е възложено изследването чрез компютърно или магнитно резонансно изображение.

В някои случаи (например, на дълбочина повече от 30 mm, разпространяваща се в двете полукълба на мозъка), глиобластомите се считат за невъзможни. Тогава хирургическата намеса е много рисковано, защото вероятността от увреждане на здрави мозъчни клетки в жизненоважни области е страхотна.

Прогноза за глиобластома на мозъка 4 градуса

Въпреки използването на всички описани методи, ефективността на лечението на глиобластома е много ниска. Средната продължителност на живота след диагностицирането и лечението не надвишава 1-2 години. При липса на лечение летален изход се наблюдава в рамките на 2-3 месеца.

Всеки случай обаче е индивидуален. Голяма част се определя от локализацията на тумора, както и от чувствителността на туморни клетки към химиотерапия. В допълнение, водещи научни институти постоянно извършват разработването и тестването на нови, по-ефективни лекарства.