Слабо познаване на околния свят

От първите секунди на живота външните стимули на външния свят започват да ни въздействат - светлина, шум, вкус, мирис. Така започва сетивното ни познаване на околния свят от контакта на нашите сетивни чувства с външни стимули. Ето как създаваме образи на света в нашия мозък, които представляват картина на възприятието.

Сензорни чувства

Имаме пет сетивни чувства, които ни позволяват да осъзнаваме чувственото познание за света и да правим "форми", "фотографии" и всякакви други отпечатъци от външни предмети в главата ни:

Ако се загуби една от сетивните сетива, другите стават по-чувствителни и се опитват да компенсират загубата на липсващото чувство. Между другото, качеството на нашето сетивно възприятие зависи от обучението, т.е. можем да развием чувствено ниво на познание.

Възприятията за възприятие са различни

В същото време различни хора възприемат същия предмет по различен начин. Философ, който гледа на аквариум с риба, ще мисли за факта, че всички сме роби на нашите стъклени стени, икономистът ще прецени дали е печелившо да се размножава този вид риба, а зоологът ще говори за физиологичните характеристики - структурата на перките, поведението на индивида в обществото, нуждите на животното.

Следователно, възприемането на света до голяма степен зависи от знанието, опита, начина на мислене на всеки отделен човек.

образи

Всеки обект на нашия свят има много характеристики и ние не можем да създадем в отговор на неговите свойства нито един образ. Изображенията са киселинността или сладостта на ябълката, нейния цвят, вкус, мекота или твърдост. Всичко това в своята цялост и е възприятие .

Сензорният стадий на познанието обаче не може да съществува без предмети. Обекти без изображения в нашия мозък съществуват, но няма изображения без предмети. Например джунглата. В света може да има джунгла, независимо дали знаем за съществуването им или не, но техният образ в мозъка е пряко свързан с присъствието им в света.

В допълнение, субектът е по-съвършен от неговия образ. Ето защо, можем да гледаме неколкократно същия филм и всеки път да откриваме нови, по-рано невидими подробности. Именно поради тази причина мисленето и сетивното познание трябва да бъдат неразделни спътници в живота на човека. След сетивните сетива възприемаме индивидуалните неща, предметите, феномените и мислите, които правят възможно да се усети същността на нещата, законите на природата и вселената, да се копае по-дълбоко от обикновените характеристики на обектите.