Vertebrogenic lumbosciatica

Такова сложно име всъщност принадлежи към проблема, който е доста известен и широко разпространен. Вертеброгенната лумбоскалиазия е болката в долната част на гърба, причинена от проблеми в лумбосакралния гръбначен стълб и придаване на краката. Под удара обикновено са хълбоците и гърба на крака. Преди пръстите, болезнените усещания са изключително редки.

Синдром на лумбосхиалгия

С вертеброгенна лумбоскалигия, усещанията за болка могат да се проявяват по различни начини. Болката може да бъде изгаряне или болка, често има нарастващ характер. Разпространени са неприятни усещания за седалищния нерв.

Lumboschialgia може да се прояви в различни форми:

Ако пациентът не получи необходимото лечение, тогава лумбоциалията може да приеме хронична форма.

Може да има вертеброгенна лумбосциалност от дясната и от лявата страна. Основните симптоми на заболяването в двата случая са следните:

  1. Пациентът чувства ограничено движение в долната част на гърба. Торсовите завои се съпровождат от неприятна болка.
  2. С лумбосхиалгия, често крампи в краката .
  3. Краката на пациента са редовно вцепенени. Изтръпването е придружено от усещане за пълзящи.
  4. Лице с лумбохиализъм се опитва да освободи болния крайник от товара, а когато напада крака, изпитва остра болка.

Лечение на вертеброгенна лумбосхиалгия

За щастие, отстраняването на лумбоциалията е съвсем реалистично. Основното нещо - правилното лечение. Възможно е да се направи точна диагноза само с рентгенова снимка, потвърждаваща наличието на патологичен процес в долната част на гърба.

За да бъде лечението ефективно, то трябва да започне възможно най-скоро, като предприеме необходимите мерки:

  1. В ранните дни физическото натоварване трябва да бъде ограничено.
  2. Препоръчва се да се пие по-малко течност, за да се събуди подуване на междузобедните дискове.
  3. Имате право да приемате противовъзпалителни лекарства.

Най-ефективните начини за лечение на вертеброгенна лумбосхиалгия са следните:

В хроничната форма на вертеброгенна лумбоскалгия специалистът трябва да избере индивидуален подход към пациента. Основната цел на лечението в този случай е да се увеличат двигателните възможности на пациента.