Парасънсиларен абсцес

Заболяването се характеризира с появата на възпалителни процеси, настъпващи в зоните, съседни на сливиците, и е придружено от подуване, което води до нарушения на преглъщането. Абсцесът на парантосилар е най-често последствие от травма или лигавични лезии при тонзилит или тонзилит.

Парасънсиларен абсцес - причини

Болестта може да бъде предизвикана от следните фактори:

Парасънсиларен абсцес - симптоми

Първият признак на заболяването е възпалено гърло, което се наблюдава през първите пет дни от развитието на заболяването. През този период останалите симптоми са малки или несъществуващи. При възникване на възпалението могат да се открият нови аномалии:

Пасатонзиларен абсцес - усложнения

Липсата на лечение може да доведе до сериозни промени, много опасни последици с понижена защитна функция на тялото. Абсцес може да доведе до образуването на флегмон, който е съпроводен от такива увреждания:

Особено опасен е преходът на флегмон в гноен медиастинит, което води до следните последици от абсцеса на паратонела:

Паркасезирурен абсцес - лечение

Няма домашни методи, които да не помогнат да се справят с болестта. Ефективното заболяване може да бъде преодоляно само в болница под ръководството на лекарите. В този случай основната роля се дава на хирургическата интервенция, която в зависимост от степента на развитие на болестта може да включва такива процедури:

  1. Извличане на гной със спринцовка и въвеждане на наркотици.
  2. Отваряне на паратонеларен абсцес със скалпел и измиване на гнойния фокус. Ако е необходимо, повторете процедурата.
  3. Отстраняването на сливиците е едностранно или двустранно. Тази операция се извършва от пациенти, които често се сблъскват с ангина, както и от неефективни процедури за дренаж.

Важна част от лечението е приемането на антибиотици. Penicilli са най-ефективни за борба с такива инфекции. В случай на алергия се предписва еритромицин. Общата терапия включва болкоуспокояващи, приемане на витамини и повишаване на имунитета.

След процедурата за дренаж, пациентът може да се прибере вкъщи. Може да се наложи хоспитализация, ако състоянието не се е подобрило и пациентът има усложняващи заболявания като диабет.