Ние всички сме Хомо сапиенс и, следователно, всички ние имаме манталитет, независимо колко невероятно може да се окаже това, когато се сблъскате с друг хомо. Но мисленето в психологията има много форми, които придават на нашия умствен процес индивидуален цвят. Всеки от нас притежава тези или тези мисли, но в същото време всички имаме възможността да развием онези сортове, които първоначално не са присъщи за нас. Затова сега ще разгледаме основните форми на мислене и техните характеристики.
Рационално мислене
Рационалното мислене е най-печелившият вид умствена дейност. Ако говорим по един прост начин, това означава да мислим за нещата на свой ред по важност, а не всичко наведнъж. Рационалното мислене ви позволява да изразходвате минимални усилия, ресурси, емоции, за да постигнете най-благоприятния резултат.
Основните форми на рационално мислене са:
- анализ;
- разсъждение;
- сравнение;
- разсъждение;
- преценка;
- заключение.
Логическо мислене
Логичното мислене е най-рядко използваната форма на процесите на мислене. Много по-често умът ни е зает с приятни разсъждения или реагира на ситуации с помощта на мислещи навици. Неразделна част от логическото мислене е логиката и ясното познаване на понятията и правилата. Този вид мислене е най-ценен в точните науки, където скоростта не е важна, а надеждността.
Основните форми на логическото мислене са следните:
- Индукцията е извлечението от конкретното към общото;
- приспадане - заключението от общото към конкретното;
- аналогия - заключение, основаващо се на елементите на приликата.
Между другото, Шерлок Холмс използва изключително логическо мислене.
Абстрактно мислене
Концепцията за абстрактно мислене може да бъде открита с думата "абстракция". Това означава да се абстрахира от несъществените аспекти на темата и да се обърне вниманието му към съществените, естествени аспекти на темата. Абстрактното мислене обобщава свойствата на обектите.
Формите на абстрактно мислене са следните:
- чувственото абстракция е например разсейване от цвета на обект за концентрация върху неговата форма;
- обобщаваща форма - нейният резултат е изолирането на общите свойства на обектите и явленията;
- идеализация - заместване на реалните свойства на обекта, чрез разсейване от недостатъци, чрез идеална схема;
- формална абстракция - изборът на свойства на обекти или явления, които не съществуват сами по себе си, например, отделяне на формата и цвета на обекта.