Сензорната афазия се характеризира със загуба на способността за разбиране на устната реч. При такова нарушение физиологията на слуха не се нарушава и пациентът абсолютно чува абсолютно всичко, което му е казано, но не може да интерпретира това, което е чул.
Причини и симптоми на сензорна афазия
Сензорната афазия се появява, когато кожната част на слуховия анализатор е повредена. Този патологичен процес се локализира в областта на горния темпорален lobe на мозъчната кора. Експертите са установили много причини за появата на този вид заболяване.
Практически всички сетивни форми на афазия се причиняват от:
- поражение на неоплазията чрез туморния процес;
- развитие на възпалителни заболявания;
- травматични наранявания;
- енцефалит ;
- leykoentsefalitami;
- Болест на Пик.
Някои видове психични разстройства също предизвикват развитието на смущения в възприемането на устната реч. Много често възниква сензорна афазия след инсулт .
Човек, който страда от този проблем, може да говори, но само думи, между които те нямат връзка. В този случай това условие е придружено от изразена моторна активност и повишена емоционалност. Пациент със сензорна афазия в повечето случаи е в състояние да изпълнява прости искания (да седне, да махне с ръка, да затвори очи) и дори да изгори с прости прости моносилии, но не разбира смисъла и смисъла на исканията и думите.
Това е почти невъзможно да се разбере човек с този проблем. Четенето и писането от тях са грубо нарушени, въпреки че в някои случаи функцията за изтриване остава. Сензорната афазия може да има симптоми като:
- дискалкулия;
- горна квадрантна хемианопия;
- нарушена ориентация отляво надясно.
Лечение на сензорна афазия
Към днешна дата медицината смята, че лечението на сензорна афазия в почти всички случаи е безсмислено. Но както показва практиката, постигането на положителни резултати е възможно само при леки форми на развитие на болестта и ще продължи този процес в продължение на няколко години.
Синдромът на сензорната афазия се лекува с помощта на реч терапевт-апазиолог. Започнете да ги провеждате необходимите още през следващата седмица след инсулт или няколко дни след възстановяване на други заболявания. Много е важно по време на терапията да не се привлича вниманието на пациента към дефекта му, да се насърчава дори и най-малкия му успех и да се установи обмен на информация между него и лекаря.