Ментално разсъждение

Нашето съзнание е отражение на външния свят. Модерният човек може напълно и точно да отразява света около него, за разлика от примитивните хора. С развитието на човешката практика, съзнанието се повдига, което дава възможност да се отрази по-добре обкръжаващата го реалност.

Характеристики и свойства

Мозъкът осъзнава психическото отражение на обективния свят. Последният има вътрешна и външна среда в живота си. Първият е отразен в нуждите на лицето, т.е. в общия смисъл, а вторият - в сетивните концепции и образи.

Характеристики на умственото отражение:

Свойства на умственото отражение:

Характеристики на умственото отражение

Психичните процеси произхождат от активна дейност, но от друга страна те се контролират от психическо отражение. Преди да предприемем някакви действия, ние го представяме. Оказва се, че начинът на действие е пред самите действия.

Психическите феномени съществуват на фона на човешкото взаимодействие с околния свят, но умственото е изразено не само като процес, но и като резултат, тоест, определен фиктивен образ. Изображенията и понятията отразяват отношението на човека към тях, както и към неговия живот и дейности. Те принуждават човека към непрекъснато взаимодействие с реалния свят.

Вече знаете, че умственото отражение винаги е субективно, т.е. опитът, мотивът, емоциите и знанието на субекта. Тези вътрешни условия характеризират дейността на индивида, а външните причини действат чрез вътрешни условия. Този принцип се формира от Рубинщайн.

Етапи на психическо отражение

  1. Сензорен етап . Тя се изразява във вашата реакция само на биологично значими стимули.
  2. Етап на възприемане . Човек може да отразява комплекс от стимули като цяло. Всичко започва с набор от симптоми, с отговор дори на биологично неутрални стимули, които са сигнали на вече жизненоважни фактори.
  3. Интелектуална фаза . Всеки от нас може да отразява не само индивидуалните обекти, но и функционирането на връзки и връзки.
  4. Съзнателен етап . Решаващата роля се играе само от опита, натрупан от човека, а не от вродените качества (например мислене, усещане, въображение и т.н.)