Тиквата е добра и лоша

Тиквата е едно от първите зеленчуци, с които човек се среща. Удоволствие с благородството на техните форми и умен цвят, тиква също представя за тялото и други интерес. Включен в по-голямата част от терапевтичните диети, той е в състояние да облекчи хода на много заболявания. Предимствата и вредите от тикви ще бъдат разгледани в тази статия.

Ползите от тиква за тялото

На първо място трябва да се отбележи богатият му химичен състав. Зеленчуците включват редица витамини - А, Е, С, D, F, PP, група В, минерали - калций, калий, магнезий , желязо, фосфор, кобалт, мед. в него и много рядък витамин Т, който позволява храната да се абсорбира по-лесно. Това може да бъде оценено от хора, страдащи от затлъстяване и само тези, които не са изчислили силата си и са яли за вкусен обяд.

Тиквата може да донесе ползи за здравето чрез:

Дори по-силни холеретични и диуретични свойства се притежават от тиква мед, което е неговата полза, въпреки че има и вреда. Той е отличен антиоксидант, удължаващ младостта и красотата, който можете да готвите и със собствените си ръце. Но не само медът е направен от тиква. То е варено, изпечено, замразено, изядено сурово и варено на основата си с прекрасни капиши. Особено добре този зеленчук се комбинира с просо. Тиквата в изсушена форма укрепва паметта, зарежда тялото с енергия в тежки физически усилия. Полезен не само за самия зеленчук, но и за неговите семена, които се използват от древни времена за борба с хелминти. И те трябва да бъдат редовно включени в диетата им за мъже, които отиват на старост, за да имат добра сила.

От тиква се получава масло, което се използва широко в козметиката. Неговите антисептични, рани-лечебни и противовъзпалителни свойства дават основание да се прилагат за лечение на трофични язви, рани, разфасовки и други наранявания по кожата. Маслото, подобно на самата тиква, усилва добре имунната система, помага да се справя с безсънието, главоболието, нервните разстройства.

Не е необходимо да се използва тиква в сурова форма за хора, страдащи от остри стомашно-чревни заболявания. Във всеки случай е необходимо да се спазва мярката като цяло и да не се отхвърля възможният риск от индивидуална непоносимост и алергия.